Диабет

Темата може да се свали от тук

 

1. Какво представлява диабетът като заболяване?

 

Захарният диабет представлява нарушение на обмяната на веществата в човешкия организъм. Основното нарушение е в обмяната на глюкозата, в резултат на което се повишава кръвната захар. Заболяването е сборно понятие на няколко вида нарушения на въглехидратната обмяна. В зависимост от причините за неговото възникване, начина на протичане и начина на лечение различаваме 3 вида диабет:

I-ви тип или Инсулинозависим захарен диабет. Той се среща най-често при деца и млади хора. Две трети от случаите се проявяват при деца до 18 години. Най-висок връх на заболяването е на 11 години при момичетата и 13 години при момчетата. Факторите за възникване на първия тип диабет са както наследствена обремененост, така и влиянието на околната среда и начина на живот. Диабетът от първи тип е автоимунно заболяване, водещо до унищожаване на клетките в задстомашната жлеза, т. нар. β клетки, които  произвеждат хормона, разграждащ глюкозата – инсулин. В резултат кръвната захар се повишава.

II-ри тип диабет. Среща се само около 8 % при деца до 18 години. Най-често от този тип боледуват възрастните хора над 40 години. За втори тип диабет е характерно наличието на производство на инсулин от панкреаса, но той или не е достатъчен като количество (редукция на β клетките в панкреаса до 50 %) или има пречка от страна на клетката, за да може да се усвои глюкозата. Значителна роля за възникване на захарен диабет тип II играе наследствеността. Трябва обаче да подчертаем, че изключително голямо значение като рисков фактор има начинът на живот.

III-ти тип - Захарен диабет симптоматичен диабет. Той се появява в резултат от увреждане на панкреаса от лечение с кортикостероиди, панкреатит, тумори на панкреаса и други системни заболявания. В резултат на това или се подтиска  секрецията на инсулин, или се възпрепятства неговото навлизане в клетката.

 

2. Кои са рисковите фактори за възникване на заболяването диабет, кои са рисковите групи и необходим ли е скрининг за ранно откриване при привидно здрави хора?

 

При I-ви  и II-ри тип захарен диабет от значение е наследствеността, особено при II-ри тип диабет. Все повече внимание обаче се обръща и на факторите на околната среда – инфекции, особено вирусите на варицела и паротит, коксаки вируси, ваксинации и имунизации като отключващ фактор, стрес, неправилни хранителни навици, особено злоупотреба с кристална захар или мазнини, затлъстяване. Познавайки рисковите фактори, можем да определим и рисковите групи. Това са хората, които имат заболели от захарен диабет по права или съребрена линия, хора, подложени на свръхнатоварване и стрес, особено повишено нервно-психическо натоварване, със затлъстяване, с намален двигателен режим. Сред тези групи е целесъобразно да се провежда скрининг за ранно откриване на захарен диабет и за настъпили усложнения при вече диагностициран такъв. Необходими са по-чести изследвания на кръвна захар, захар в урината, консулти с невролог, кардиолог, офталмолог и нефролог.

 

3. Кои са показателите – лабораторни и симптоматични, за да се постави диагноза Захарен диабет?

 

Най-точният доказващ показател за наличието на заболяването захарен диабет е измерване на нивото на глюкозата в кръвта и допълнително – наличие на захар в урината. За нормално ниво на кръвната захар се приемат стойности до 6,1 mmol/l. Ако сме регистрирали стойности над 6,2 mmol/l, вече говорим за нарушен глюкозен толеранс или Захарен диабет.

Най-често кръвната захар се измерва на гладно след 8-12 часов глад. Най-ранният алармиращ признак за развитието на захарен диабет е стойността на кръвната захар 2 часа след нахранване или след обременяване перорално с глюкоза 75 g, разтворена в 300 ml физиологичен серум.

Говорим за диабет, ако:

Ø При деца – почти винаги, поради драматичното начало стойностите са над 10-15 mmol/l на гладно, има ацетон в урината, повишен е броят на кръвните клетки, повишен е хематокритът, може да има повишено СУЕ.

Ø При възрастни:

–    кръвна захар случайно взета над 11,1 mmol/l

–    кръвна захар на гладно > 7,8 mmol/l двукратно или взета кръвна захар > 11,1 mmol/l на втория час след нахранване или след обременяване с глюкоза

–    ацетон в урината – появява се при стойности на глюкозата над 10 mmol/l в кръвта.

Необходимо е да познаваме и симптомите на заболяването, за да се насочим към правилна диагноза.

При I-ви тип обикновено началото е доста драматично, нерядко се диагностицира едва при диабетна кома. Поради обилното повръщане, коремни болки, отпадналост до неадекватност се мисли за остро хирургическо заболяване, за тежка вирусна инфекция или хранително отравяне. Ако се разпита майката на детето, се установява, че през последния месец то е започнало да слабее, въпреки засилен апетит, поема повече течности от обичайно, по-често уринира, включително и нощно време, страда от труднолечими обриви или ранички. Появила се е умора, по-трудна концентрация, по-често боледува от инфекции на горните дихателни пътища.

При II-ри тип, за разлика от I-ви тип диабет, няма много отчетливи симптоми. И тук може да се появи умора, суха кожа, повишена жажда, обриви, труднозарастващи рани. Но по-често заболяването се открива при преглед и изследване по повод на друго заболяване. Много от болните имат придружаващи заболявания – хипертония, сърдечно-съдови или неврологични заболявания, затлъстяване. Симптоматиката на придружаващо заболяване може да завоалира диабетната симптоматика. Затова е много важно при пациенти с тези рискови фактори да зачестят профилактичните прегледи и изследвания и да се мисли от страна на лекаря за възможно отключване  на диабет.

 

4. Какви са усложненията при захарния диабет и как да ги предотвратим?

 

Усложнения настъпват както при I-ви, така и при II-ри тип диабет. Според причините на възникване те условно се делят на:

–    усложнения от непосредствени резки нарушения на нивото на кръвната захар, и

–    усложнения поради системно лош контрол на кръвно-захарното ниво, поради обективни и субективни причини.

Усложненията поради резки колебания на кръвната захар настъпват обикновено бързо и протичат остро. При покачване нивото на кръвната захар бързо и в големи стойности настъпва т.нар. диабетна кетоацидоза, която може да протече и до диабетна кома. Болният се оплаква от коремни болки, повръща обилно, лицето му е зачервено, кожата суха и топла, има ацетонов дъх, често е унесен, неадекватен до пълна загуба на контакт. Състоянието е спешно, драматично, изисква овладяване в болнична обстановка.

При рязко спадане на кръвната захар говорим за хипогликемия. Болният се чувства внезапно много отпаднал, разтреперан е, лицето му е обляно със студена пот, може да изпадне в сомнолентност или кома. Състоянието е много драматично. Ако болният все още има гълтателен рефлекс, удачно е веднага да поеме силно подсладена течност или концентрирана захар. Препоръчително е пациенти с чести хипогликемии да носят в себе си еднократна доза глюкагон за инжектиране, за да може бързо да се възстанови нивото на кръвната захар.

И в двата случая на диабетна кетоацидоза и хипогликемия трябва да се осъществи ежедневен контрол на кръвната захар през различните периоди на деня, да се прецизира дозата на инсулина, да се прецени дали няма значителни грешки в хранителния и двигателен режим.

В зависимост от продължителността на заболяването, правилността на лечението, коригиран ли е или не начинът на живот, настъпват т.нар. късни усложнения на диабета. Усложненията са следните:

–    микроангиопатии – нарушения в малките кръвоносни съдове, най-добре изразени в ретината и бъбреците.

Ретинопатията се среща при повече от 80 % от всички диабетици с давност на диабета повече от 15 години, особено при лош контрол. Диабетната ретинопатия е втората по честота причина за ослепяване.

Диабетна нефропатия – това усложнение развиват приблизително 30 % с I-ви тип и 25 % с II-ри тип диабет. Особено висок пик се наблюдава през 15-17 година от началото на заболяването.

–    увреждане на инервацията и сетивността, особено изразено на долни крайници. Развива се при 50 % от пациентите след 25-годишна давност. Много често при II-ри тип диабет то е налице при манифестиране на заболяването. Загубата на чувствителността на долните крайници и стъпалото предразполага към хронични разязвявания на стъпалото или т.нар. диабетно стъпало – диабетна гангрена.                                                                                                                                      

–    диабетна макроангиопатия – най-характерна при II-ри тип диабет. Характеризира се с ускорено настъпване на атеросклероза. При III-ти тип диабет задължително се следи и нивото на холестерола. Често освен диабет е налице високо кръвно налягане и затлъстяване.

Как да преценим дали е качествено лечението на III-ти тип диабет и контролът на глюкозата в кръвта. Това става чрез изследване на гликирания Hb, наречен златен стандарт за оценка качеството на лечение на III-ти тип диабет. Дава информация за кръвнозахарния контрол за последните 3 месеца. В червените кръвни клетки кръвната захар се прикрепя към хемоглобина. При здрави хора процентът на свързване не надвишава 5,6 %. При гликиран Hb  6 % имат средна кръвна захар 7,5 mmol през последните 2-3 месеца.

За предотвратяване на усложненията е много важен и контролът от лекари-специалисти поне два пъти годишно.

 

5. Как се лекува диабетът? Лечим ли е?

 

Човек болен от диабет може да има пълноценен и качествен живот при адекватно лечение и коренна промяна на начина на живот.

При I-ви тип лечението е единствено и само към настоящия момент с инжекционно поставяне на инсулин. Има бавно и бързо действащи инсулини. Схемата на лечение, дозировката, видът на инсулина се определя индивидуално за всеки пациент. При I-ви тип диабет не се произвежда инсулин или той е в незначителни количества, затова се вкарва в организма.

При II-ри тип диабет медикаментозното лечение най-често е перорално. При този тип диабет може да се поддържа нормално ниво на кръвната захар, дори само с подходяща диета и правилен начин на живот. Може да се добави и фитотерапия.

 

6. Можем ли да се предпазим от това заболяване или да улесним добрия контрол на кръвната захар, ако вече сме заболели?

 

На 14 ноември е световният ден на диабета. За първи път 14 ноември 2007 г. денят на диабета бе наблюдаван от ООН. На 20 декември 2006 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, признаваща диабета като хронично, скъпо заболяване, свързано с тежки усложнения, заболяване с големи социалнозначими последици, заболяване, което придобива епидемичен характер. Затова от особена важност е профилактиката, защото тя е по-добра от лечението. Необходимо е да се обърне внимание на групите със специални нужди – деца, възрастни, бременни.

Превенцията на захарния диабет е най-вече в пропагандиране на здравословен начин на живот. Неговото възникване и разпространение е тясно свързано с това как живеем.

Да започнем от въпроса: Как се храним? Каква храна поглъщаме? Какво количество храна поглъщаме? За съжаление още от ранна детска възраст се прекалява както с количеството поета храна, така и с нейното лошо качество – консумация на големи количества рафинирана захар, наличие на много мазнини в храната и то за сметка най-вече на мазнините от животински произход, бедна на фибри храна с нисък гликемичен индекс. Често се прекалява и с количеството протеини и то пак за сметка на животинския протеин. Недостатъчна консумация на качествени плодове и зеленчуци. Друг много важен фактор е липсата на движение както на подрастващи, така и на възрастни. Прекомерно интензивен начин на живот, информационно пренатоварване. Доказано е и, че достатъчното излагане на слънце също е добра мярка за предпазване от III-ти тип диабет, тъй като витамин Д, който се синтезира под въздействие на слънчевата светлина  в кожата, също играе превантивна роля при това заболяване.

Редуването на работа и почивка нормализира нивото на стресовите хормони, които са отговорни за повишаване на кръвната захар и лошия контрол. Регулирането на наднорменото тегло е от голямо значение, особено за II-ри тип диабет. Редовните профилактични прегледи при наследствена обремененост са също важен момент. Абсолютен отказ от тютюнопушене и алкохол и каквито и да е стимуланти.

Ако все пак сме заболели, към всичко изброено дотук, трябва да прибавим добър контрол на кръвната захар, проконтролиране от специалисти за ранно откриване на усложненията и адекватно лечение.  

 

                                       Д-р Лидия Маринова, Варна

Български
X